30.04.2012 г., 22:11  

Седмата заповед

2K 0 31

Тази нощ ще посипеме пепел и прах

върху седмата заповед Божия.

От морето прииждат талази от грях

и полепват по нашите кожи.

 

И когато в прегръдка притиснем тела

и първичното в нас се пробуди,

ще прескочат сърцата ни - такт, или два -

от вина и желание лудо.

 

Ще потръпне блажено брегът във екстаз

и гръбнак като лък ще извие.

Ще блести воайорски луната над нас

и ревниво, по вълчи ще вие.

 

А когато морето във миг приглуши

всички наши въздишки греховни

и полюшне във ритъм пенливи вълни,

нека то е за всичко виновно!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Вергова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...