30.04.2012 г., 22:11  

Седмата заповед

2K 0 31

Тази нощ ще посипеме пепел и прах

върху седмата заповед Божия.

От морето прииждат талази от грях

и полепват по нашите кожи.

 

И когато в прегръдка притиснем тела

и първичното в нас се пробуди,

ще прескочат сърцата ни - такт, или два -

от вина и желание лудо.

 

Ще потръпне блажено брегът във екстаз

и гръбнак като лък ще извие.

Ще блести воайорски луната над нас

и ревниво, по вълчи ще вие.

 

А когато морето във миг приглуши

всички наши въздишки греховни

и полюшне във ритъм пенливи вълни,

нека то е за всичко виновно!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Вергова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...