Седя си на плажа и гледам морето ...
Седя си на плажа и гледам морето,
как си играят вълна по вълна,
а в мене се някак обажда детето
и аз да се включа в тази игра.
Седя си на плажа и гледам небето,
чайки се реят в синята шир,
а ние с моя приятел – морето,
се радваме как си играят безспир.
Самичък си крача по жежкия пясък,
и дишам дълбоко с пълни гърди,
вълните до мене разбиват се с плясък,
не искам да спирам да ходя с дни ...
Колко е хубава, топла водата,
нежно докосва, облива те тя,
в пясъка после заривам краката,
отвъд хоризонта притихва деня.
Вълните се люшкат, притъмва небето
и аз загадъчно кимам с глава
на моя добър приятел – морето,
а то ще ме чака до сутринта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Благодаря Ви Зиг, Ивелина, Скитница, Силвия, Ина ... 
