седя срещу слънцето...
седя срещу слънцето...
Седя срещу слънцето
и разлиствам спомени -
веселите, тъжните,
уморени от времето.
От времето изтънели,
но все тъй ярки,
все тъй непобедени,
все тъй жарки...
От прахта побелели,
но все тъй видими,
от времето отдалечени,
но все тъй близки.
Седя срещу слънцето
и разлиствам спомени,
откакто бях зрънцето,
до днес, до тези дни.
Седя срещу слънцето
и си мечтая
времето да ми даде още време,
а аз ще го превърна в спомени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емо Всички права запазени
