13.11.2007 г., 14:40

седя срещу слънцето...

1.7K 0 6

 

 седя срещу слънцето...

 

Седя срещу слънцето

и разлиствам спомени -

веселите, тъжните,

уморени от времето.

 

От времето изтънели,

но все тъй ярки,

все тъй непобедени,

все тъй жарки...

 

От прахта побелели,

но все тъй видими,

от времето отдалечени,

но все тъй близки.

 

Седя срещу слънцето

и разлиствам спомени,

откакто бях зрънцето,

до днес, до тези дни.

 

Седя срещу слънцето

и си мечтая

времето да ми даде още време,

а аз ще го превърна в спомени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А това много ми хареса.
  • Благодаря,Маги,Благодаря,Валентина,Благодаря,Зузка,Благодаря,Елена.Благодаря Ви Момичета!!!!
  • Необичайно, самобитно, мъдро ... Ех, дано
    "времето да ми даде още време,
    а аз ще го превърна в спомени."
    Дано ! Хубаво пишеш ! Превърни времето в стихове !!! Поздравления !
  • "От времето изтънели,
    но все тъй ярки,
    все тъй непобедени,
    все тъй жарки..."

    Прекрасно стихче!6+
  • Оригинално!Браво!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...