седя срещу слънцето...
Седя срещу слънцето
и разлиствам спомени -
веселите, тъжните,
уморени от времето.
От времето изтънели,
но все тъй ярки,
все тъй непобедени,
все тъй жарки...
От прахта побелели,
но все тъй видими,
от времето отдалечени,
но все тъй близки.
Седя срещу слънцето
и разлиствам спомени,
откакто бях зрънцето,
до днес, до тези дни.
Седя срещу слънцето
и си мечтая
времето да ми даде още време,
а аз ще го превърна в спомени.
© Емо All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
