седя срещу слънцето...
Седя срещу слънцето
и разлиствам спомени -
веселите, тъжните,
уморени от времето.
От времето изтънели,
но все тъй ярки,
все тъй непобедени,
все тъй жарки...
От прахта побелели,
но все тъй видими,
от времето отдалечени,
но все тъй близки.
Седя срещу слънцето
и разлиствам спомени,
откакто бях зрънцето,
до днес, до тези дни.
Седя срещу слънцето
и си мечтая
времето да ми даде още време,
а аз ще го превърна в спомени.
© Емо All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
