Сега ти е времето!
Прободи ме – да те запомня!
Да вия на празна луна.
Сега ти се давам,
разпилей ме като огнище,
аз ще коленича в пръстта,
от теб ще искам кръста,
две шепи пръст – да ми е топло
от ръце, които ме докосваха
най-жива и обичаща...
© Радка Иванова Всички права запазени