На устните не са им нужни думи.
Копнеят за докосването едно,
да се притиснат в други устни,
вълшебство да отпият жадно.

В усмивка да разтворят битието,
да живне всичко сиво и заспало
и знак да пратят към сърцето,
да бие бързо като полудяло.

В очите ни пък грее светлина,
по ярка даже от звездите.
Приличат на вълшебно огледало,
в което отразяват се мечтите.

Понякога изпълнени със чувства 
и още миг от сълзи ще прелеят.
Понякога като светилник вечер
над детска люлка ясно греят.

Ръцете са ни нужни за прегръдка
да слеят две души във цяло,
за да усетим вътре топлината,
тогава времето е сякаш спряло.

Подай ръка на близък, непознат,
на всеки във беда помагай.
Живей сега и днес! Бъди сърцат,
и нищичко за утре не отлагай.

Че утре може и да няма,
съдбата е измамница голяма.