На устните не са им нужни думи.
Копнеят за докосването едно,
да се притиснат в други устни,
вълшебство да отпият жадно.
В усмивка да разтворят битието,
да живне всичко сиво и заспало
и знак да пратят към сърцето,
да бие бързо като полудяло.
В очите ни пък грее светлина,
по ярка даже от звездите.
Приличат на вълшебно огледало,
в което отразяват се мечтите. ...