12.06.2006 г., 23:31

Сега е късно и излишно

898 0 3

На А. Х.

Животът ни превъръща в светофари...
Изминават годините с нестихващи пожари
И ни огън или вятър някога ще ги разпали,
Tъй тъжни... самотни... огорчени...

Животът ни превърща в лой, а после в кал.
Отиваме си празни - без сълзи и жал.
Вените сами си режем, месата си ядем.
Дали умираме или се раждаме - ще разберем.

Животът ни завършва с нечий нов живот.
Ти вече не носиш бремето на тоз хомот.
Знай, след тъмна нощ иде най-светла зора -
Дано си някъде сред чудеса, дано не си сама.

Нека завинаги носиш Светлина!
Довиждане...
Обичам Те...
Благодаря!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...