Сега е късно и излишно
На А. Х.
Животът ни превъръща в светофари...
Изминават годините с нестихващи пожари
И ни огън или вятър някога ще ги разпали,
Tъй тъжни... самотни... огорчени...
Животът ни превърща в лой, а после в кал.
Отиваме си празни - без сълзи и жал.
Вените сами си режем, месата си ядем.
Дали умираме или се раждаме - ще разберем.
Животът ни завършва с нечий нов живот.
Ти вече не носиш бремето на тоз хомот.
Знай, след тъмна нощ иде най-светла зора -
Дано си някъде сред чудеса, дано не си сама.
Нека завинаги носиш Светлина!
Довиждане...
Обичам Те...
Благодаря!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Всички права запазени
