__FREEMAN__ (Николай) __FREEMAN__ (Николай)
79
Jun 12, 2006, 11:31 PM

Сега е късно и излишно

  Poetry
896 0 3

На А. Х.

Животът ни превъръща в светофари...
Изминават годините с нестихващи пожари
И ни огън или вятър някога ще ги разпали,
Tъй тъжни... самотни... огорчени...

Животът ни превърща в лой, а после в кал.
Отиваме си празни - без сълзи и жал.
Вените сами си режем, месата си ядем.
Дали умираме или се раждаме - ще разберем.

Животът ни завършва с нечий нов живот.
Ти вече не носиш бремето на тоз хомот.
Знай, след тъмна нощ иде най-светла зора -
Дано си някъде сред чудеса, дано не си сама.

Нека завинаги носиш Светлина!
Довиждане...
Обичам Те...
Благодаря!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0