25.02.2010 г., 9:43 ч.

Сега и веднага 

  Поезия » Друга
806 0 20

Сега аз искам да живея,

докато в мен гори душата -

ликувам, страдам или пея,

но здраво стъпвам на земята!

 

И като огнена стихия

живота си изпепелявам,

а после, като ручей бистър,

отново всичко съживявам.

 

Не искам Утре да ме има,

че утре може и да няма,

живот, от който няма спомен,

е мит - измислица голяма!

 

Макар че днес сама споделям

трапезата на сиромаха,

не искам утре да ме има -

заложник жалък на стомаха!

 

Сега ми трябва свободата,

докато още ми отива

аз да създавам правилата,

с вълшебството на самодива.

 

Веднага искам да живея,

докато мога да обичам,

докато плаче и се смее

все още в мен едно момиче!

 

Докато имам още близки -

деца, приятели, роднини -

докато има още „луди”

да ми желаят сто години!

 

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??