Сега и веднага
Сега аз искам да живея,
докато в мен гори душата -
ликувам, страдам или пея,
но здраво стъпвам на земята!
И като огнена стихия
живота си изпепелявам,
а после, като ручей бистър,
отново всичко съживявам.
Не искам Утре да ме има,
че утре може и да няма,
живот, от който няма спомен,
е мит - измислица голяма!
Макар че днес сама споделям
трапезата на сиромаха,
не искам утре да ме има -
заложник жалък на стомаха!
Сега ми трябва свободата,
докато още ми отива
аз да създавам правилата,
с вълшебството на самодива.
Веднага искам да живея,
докато мога да обичам,
докато плаче и се смее
все още в мен едно момиче!
Докато имам още близки -
деца, приятели, роднини -
докато има още „луди”
да ми желаят сто години!
© Ваня Иванова All rights reserved.
