Сега и завинаги

31.03.2024 г., 11:32 ч.

Поезия » Любовна, Философска

133 3 3

Преди да се изплашиш, че ще тръгна

от този свят, когато дойде време,

не давай леността да ме прегърне,

щом тихом се протегна да я взема...

Ще искам да въздъхна от умората,

на своето измъчено живеене.

Надявам се това да не е повод,

да бързаш над пръстта ми да прелееш.

И не, че се съмнявам в ритуалите,

посмъртно със цветята ме накичили,

а просто ненавиждам да ме жалят,

макар че прѝживе желан съм и обичан...

Но този миг ще дойде несъмнено,

и аз ще те подготвям деликатно.

Молбата ми е - просто постепенно

да свикваш, че съм малко по за кратко...

А колко ми се иска да е вечно,

това което Господ подарѝ ни.

Аз щях ли да се взирам във далечното,

без теб ако ми свършваха годините?

Сърцето ми се свива в нервен спазъм,

от мислене и прѝлив във окото,

на оня свят, че трябва пак да чакам,

предвид че закъсняхме за живота...

Но ти не гледай, моля те с тъга!

Дори и още ден да ни остава,

аз бих умрял, че пак да се родя,

щом вечно само теб ще изживявам!

©тихопат.

Данаил Антонов

30.03.2024

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.