Сега и завинаги
Преди да се изплашиш, че ще тръгна
от този свят, когато дойде време,
не давай леността да ме прегърне,
щом тихом се протегна да я взема...
Ще искам да въздъхна от умората,
на своето измъчено живеене.
Надявам се това да не е повод,
да бързаш над пръстта ми да прелееш.
И не, че се съмнявам в ритуалите,
посмъртно със цветята ме накичили,
а просто ненавиждам да ме жалят,
макар че прѝживе желан съм и обичан...
Но този миг ще дойде несъмнено,
и аз ще те подготвям деликатно.
Молбата ми е - просто постепенно
да свикваш, че съм малко по за кратко...
А колко ми се иска да е вечно,
това което Господ подарѝ ни.
Аз щях ли да се взирам във далечното,
без теб ако ми свършваха годините?
Сърцето ми се свива в нервен спазъм,
от мислене и прѝлив във окото,
на оня свят, че трябва пак да чакам,
предвид че закъсняхме за живота...
Но ти не гледай, моля те с тъга!
Дори и още ден да ни остава,
аз бих умрял, че пак да се родя,
щом вечно само теб ще изживявам!
©тихопат.
Данаил Антонов
30.03.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
