Сега ме чуй
Не те намерих, за да те изгубя,
Нито съдбата пак да ни раздели.
Теб търсех в сенките на всяка лудост,
Теб чаках сред безброй съдби.
Не те прегърнах просто за утеха,
Не бих се слял с душа без светлина.
Ти знаеш — ти си моята пътека,
И аз съм твоят дъх… и тишина.
Дори след сто живота ще те искам,
Ще те откривам в нощи и мъгли.
Без теб светът е просто пусто писмо —
И аз умирам… ако не гориш в мен ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Алексиев Всички права запазени
