Сега вали в душата тиха нежност

20.12.2024 г., 22:26 ч.

Поезия » Любовна

70 5 6

Със себе си спорих до изнемога,
между: Не бива! Няма! И не си!
Гасих го с голи длани онзи огън,
но как за бога клада се гаси?

Гнездо за кукувици сякаш стана,
часовникът. И все му се мълчи.
Дойде за нощ... не мръдна от дивана,
безсъницата с гладните очи.

Душата ми звънеше като струна,
но оглушал бе сякаш моят стих...
На тръгване челото ми целуна,
една любов и рече: Победих!

Сега вали в душата тиха нежност,
предълго срещу себе си вървях...
Аз – бурята съм кротка. Неизбежно.
Любов ли е не може да е грях.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.