Селата ни загиват
Във сèлото ни има
едно единствено дете.
И тръгва тази зима
да пише то и да чете.
И бабите повеждат
последен, Боже, първолак.
И плачат, и нареждат,
дано провлачи то и крак
да се родят ответно
дечица в малкото селò.
Че сèлото бездетно
отдавна тъй не е билò.
А селото загива
и старите, комай, си мрат.
Животът ги убива,
та мъките им тъй да спрат.
А младите ги няма,
защото те са на гурбет
и мъка е голяма,
че са родени без късмет.
Това дете ще учи...
и то ще иде на гурбет.
Светът ще го научи
от трите да си прави пет.
А в село ще останат
гробове скрити във трева.
И спомени ще станат
цветущи някога села.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Късно е, баче Кольо, късно е, селата ни са вече на Небето!!! Всички ни боли, но спасение не иде от никъде...
-
Дааа,единственият първолак в Широка лъка!
Не е за вярване!Поздрав! -
Благодаря, Приятели, че споделяте написаното!
Желая на всички хубав и лек ден!Поздрави! -
За жалост и градовете!И ми се иска да вярвам,че този етап,Елица ще е кратък,но той се задълбочава и то много бързо!Поздравления за автора на тази "сага"!
-
Агонизират селата, и не само те...
Тъжно, Никола. -
Тъжно е, но по-добре да го приемем като етап от развитието на обществото...
-
Тъжна реалност...Поздрави за стиха!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря, Кети!Радвам се,че споделяте!Така е за жалост!
Желая Ви приятни събота и недевя!