Селата ни загиват
Във сèлото ни има
едно единствено дете.
И тръгва тази зима
да пише то и да чете.
И бабите повеждат
последен, Боже, първолак.
И плачат, и нареждат,
дано провлачи то и крак
да се родят ответно
дечица в малкото селò.
Че сèлото бездетно
отдавна тъй не е билò.
А селото загива
и старите, комай, си мрат.
Животът ги убива,
та мъките им тъй да спрат.
А младите ги няма,
защото те са на гурбет
и мъка е голяма,
че са родени без късмет.
Това дете ще учи...
и то ще иде на гурбет.
Светът ще го научи
от трите да си прави пет.
А в село ще останат
гробове скрити във трева.
И спомени ще станат
цветущи някога села.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Не е за вярване!Поздрав!
