Селфи с есента
СЕЛФИ С ЕСЕНТА
... капят мъхестите дюли,
чак земята се тресе –
вятър орехите брули
покрай пустото шосе,
откъм вехтата кория
дъх на гнило се поде,
слънцето заби бургия –
лъч през моето перде,
татък крайните къщурки,
призори – до към обяд,
три мъгли със седем хурки
взеха прежда да предат,
все тъй бавна, лъкътушна,
да я стиснеш във юмрук! –
в миг реката ми пошушна
да се махаме оттук,
аз на благи глътки гълтах
Божията светлина,
тишината легна – жълта,
върху ледната слана,
косът ли със три откоса
на легло я прикова?...
Тръгна – гола, хукна – боса,
есен в мократа трева.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
