14.07.2012 г., 10:48

Селска градина

710 0 1

Селска градина

 

 

Като Адам молитвено на нивата се кланя

пред своя бог, осъдил го на земни мъки.

В пръстта при корените се завръща тати

и сее семената на труда и ориста си.

 

Това е късна обич, макар че с нея е заченат и покръстен,

тя влагата от кладенеца носи в кръвна плазма,

а пъпната му връв се е втвърдила в стръкове,

с които всяка пролет се побратимява.

 

Смоковници във чернозема, извезан като чергите на баба,

няма. Съхнат. Не му е писано на Юда да се върне.

Там тялото на господа Давидов е възкръснало

в пшеница златна като коса на селска дива.

 

Загубили сме рая още през библейско време,

но като всеки труженик баща ми

имането, заровено в земята, търси

и ката ден си шепне съзаклятнически.

 

Във нея песни древни за блага и хляб

написал е върху лехи – изстреляни пет линии,

и вместо ключа сол, в началото стои

като старейшина на род пернато миризливо биле.

 

По залез късно в мокрите недра на зеленчука

по обичай от древността полягат котките –

да чуят от прамайката земя заръките,

да ги вестят на лястовиците, а пък те -  на облаците.

 

Когато привечер уголемят се сенките в лозата,

излезе вятър и зашепне с ореховите  листа,

на пейката до къщи въздишат след труда си

двамата – те, моите родители, за своята земя.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ох, въздишам и аз! Преживях!
    Много хубаво! Поздравления!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...