2.07.2010 г., 9:10

Селска идилия

855 0 3



Случката станала в селце малко, китно,
във дворче на къща - место самобитно,
където петел кукурига си волно, 
кокошки зрънца кълват си доволно,
Шаро си лае и котката мърка,
от време на време гарван прехвърква...

В единия ъгъл на дворчето малко
прасенце стои си и, сякаш близалка,
помийка си хапва, грухти си и мляска,
но идва дружина, прасето се стряска
и изстрел се чува, суматоха настава,
народът ликува, следите остават...

Нататък историята пак продължава,
но да разказвам още в рима не става...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защо така,Тони,развали хубавата картинка...?Поздрави!
  • Хората сме си хищници,макар и социализирани Добро е, но като че ли кратко, повече идилия трябваше да има преди изстрела.
  • !!!

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...