2 июл. 2010 г., 09:10

Селска идилия

850 0 3



Случката станала в селце малко, китно,
във дворче на къща - место самобитно,
където петел кукурига си волно, 
кокошки зрънца кълват си доволно,
Шаро си лае и котката мърка,
от време на време гарван прехвърква...

В единия ъгъл на дворчето малко
прасенце стои си и, сякаш близалка,
помийка си хапва, грухти си и мляска,
но идва дружина, прасето се стряска
и изстрел се чува, суматоха настава,
народът ликува, следите остават...

Нататък историята пак продължава,
но да разказвам още в рима не става...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Защо така,Тони,развали хубавата картинка...?Поздрави!
  • Хората сме си хищници,макар и социализирани Добро е, но като че ли кратко, повече идилия трябваше да има преди изстрела.
  • !!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...