2 июл. 2010 г., 09:10

Селска идилия

852 0 3



Случката станала в селце малко, китно,
във дворче на къща - место самобитно,
където петел кукурига си волно, 
кокошки зрънца кълват си доволно,
Шаро си лае и котката мърка,
от време на време гарван прехвърква...

В единия ъгъл на дворчето малко
прасенце стои си и, сякаш близалка,
помийка си хапва, грухти си и мляска,
но идва дружина, прасето се стряска
и изстрел се чува, суматоха настава,
народът ликува, следите остават...

Нататък историята пак продължава,
но да разказвам още в рима не става...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Защо така,Тони,развали хубавата картинка...?Поздрави!
  • Хората сме си хищници,макар и социализирани Добро е, но като че ли кратко, повече идилия трябваше да има преди изстрела.
  • !!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...