6.01.2018 г., 22:11

Селска мечта

716 1 7

На баба солената пита да вкуся.
Денят е обагрен в боя от усмивки.
Природата синя късметче изпусна
по рамото голо и нежни извивки.

Мазето подгони дебелите мишки.
Прахта и страстта си говорят на воля.
Детето разгръща епохи и книжки.
Сърцето подскача. И аз съм доволен.

Саксии от думи любови издигат.
Летят ветровете в море тишина.
На пътя се давят коли и талиги,
а горе наднича сърдита луна.

Колажът е цветен. Тревата мечтае.
Иглата чертае от чувства дъга.
На плажа далечен, парче от безкрая,
говорих за моята селска мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...