Селска мечта
На баба солената пита да вкуся.
Денят е обагрен в боя от усмивки.
Природата синя късметче изпусна
по рамото голо и нежни извивки.
Мазето подгони дебелите мишки.
Прахта и страстта си говорят на воля.
Детето разгръща епохи и книжки.
Сърцето подскача. И аз съм доволен.
Саксии от думи любови издигат.
Летят ветровете в море тишина.
На пътя се давят коли и талиги,
а горе наднича сърдита луна.
Колажът е цветен. Тревата мечтае.
Иглата чертае от чувства дъга.
На плажа далечен, парче от безкрая,
говорих за моята селска мечта.
© Димитър Драганов All rights reserved.
