Семафорът
"На половина сега си пияна.
Водката свърши, а утеха няма
...за душата ти..."
На перона, потънал във прах,
в самотата на нощните влакове,
тихо стъпвам и блясва пред тях
жълт семафорът, водещ нанякъде.
И стрелки се отместват страхливо.
Клаксон нейде раздира нощта.
Пак кълнем се - почти пресметливо -
среща има отвъдна, в смъртта.
Коловозите сякаш застинали...
Тръпнат релси в напразна печал.
И нима всичко вече е минало?
И нима съм чрез тебе... живял?
"Влакове тръгват от всички страни,
но един от тях остава на една далечна гара..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
