Семафорът
"На половина сега си пияна.
Водката свърши, а утеха няма
...за душата ти..."
На перона, потънал във прах,
в самотата на нощните влакове,
тихо стъпвам и блясва пред тях
жълт семафорът, водещ нанякъде.
И стрелки се отместват страхливо.
Клаксон нейде раздира нощта.
Пак кълнем се - почти пресметливо -
среща има отвъдна, в смъртта.
Коловозите сякаш застинали...
Тръпнат релси в напразна печал.
И нима всичко вече е минало?
И нима съм чрез тебе... живял?
"Влакове тръгват от всички страни,
но един от тях остава на една далечна гара..."
© Мери Попинз All rights reserved.
