"На половина сега си пияна.

Водката свърши, а утеха няма

...за душата ти..."

На перона, потънал във прах,

в самотата на нощните влакове,

тихо стъпвам и блясва пред тях

жълт семафорът, водещ нанякъде.

И стрелки се отместват страхливо.

Клаксон нейде раздира нощта.

Пак кълнем се - почти пресметливо -

среща има отвъдна, в смъртта.

Коловозите сякаш застинали...

Тръпнат релси в напразна печал.

И нима всичко вече е минало?

И нима съм чрез тебе... живял?

"Влакове тръгват от всички страни,

но един от тях остава на една далечна гара..."