16.08.2006 г., 20:44 ч.

Семеен диалог  

  Поезия
1247 0 0





Lycki & Mojsei


Лъки:
-Защо ли любов непотребна
в окови сърцето ми стегна?


Мо:
-Разбирам какво ми говориш…
Духът ми така ще събориш?!


Лъки:
-По звездната карта гадая,
за спомена мил си ридая.

Мо:
-Но тъй непрестанно хитруваш,
отвъд любовта ни лудуваш?!


Лъки:
-В сърцето ми вятър вилнее,
и болка се ражда, немее…


Мо:
-Я, стига с тези зулуми!
Кажи ми любовните думи!


Лъки:
-Вятърът спомени връща,
Животът сега преобръща.


Мо:
-Въпросът ми пак отклоняваш,
сърцето така притесняваш!?


Лъки:
-Болката мила и бяла
отдавна съм в песен възпяла
и туй е за мене прилично,
а гледаш ме ти безразлично.


Мо:
-Прелива в душата ти зноят,
на мисли копнежни пороят,
а с тези любовни талази
надигаш у мене омрази.


Лъки:
-Утихват в душата тез хали,
когато дланта ти ме гали,
спокойна до тебе се сгушвам,
в гласа ти любовно се вслушвам.


Мо:
-Това е за двама начало…
Почни така да говориш
и нека в това огледало,
прегърнати, с мене да спориш!

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??