16.08.2006 г., 20:44

Семеен диалог

1.6K 0 0





Lycki & Mojsei


Лъки:
-Защо ли любов непотребна
в окови сърцето ми стегна?


Мо:
-Разбирам какво ми говориш…
Духът ми така ще събориш?!


Лъки:
-По звездната карта гадая,
за спомена мил си ридая.

Мо:
-Но тъй непрестанно хитруваш,
отвъд любовта ни лудуваш?!


Лъки:
-В сърцето ми вятър вилнее,
и болка се ражда, немее…


Мо:
-Я, стига с тези зулуми!
Кажи ми любовните думи!


Лъки:
-Вятърът спомени връща,
Животът сега преобръща.


Мо:
-Въпросът ми пак отклоняваш,
сърцето така притесняваш!?


Лъки:
-Болката мила и бяла
отдавна съм в песен възпяла
и туй е за мене прилично,
а гледаш ме ти безразлично.


Мо:
-Прелива в душата ти зноят,
на мисли копнежни пороят,
а с тези любовни талази
надигаш у мене омрази.


Лъки:
-Утихват в душата тез хали,
когато дланта ти ме гали,
спокойна до тебе се сгушвам,
в гласа ти любовно се вслушвам.


Мо:
-Това е за двама начало…
Почни така да говориш
и нека в това огледало,
прегърнати, с мене да спориш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...