Семеен диалог

Lycki & Mojsei


Лъки:
-Защо ли любов непотребна
в окови сърцето ми стегна?

Мо:
-Разбирам какво ми говориш…
Духът ми така ще събориш?!

Лъки:
-По звездната карта гадая,
за спомена мил си ридая.

Мо:
-Но тъй непрестанно хитруваш,
отвъд любовта ни лудуваш?!

Лъки:
-В сърцето ми вятър вилнее,
и болка се ражда, немее…

Мо:
-Я, стига с тези зулуми!
Кажи ми любовните думи!

Лъки:
-Вятърът спомени връща,
Животът сега преобръща.

Мо:
-Въпросът ми пак отклоняваш,
сърцето така притесняваш!?

Лъки:
-Болката мила и бяла
отдавна съм в песен възпяла
и туй е за мене прилично,
а гледаш ме ти безразлично.

Мо:
-Прелива в душата ти зноят,
на мисли копнежни пороят,
а с тези любовни талази
надигаш у мене омрази.

Лъки:
-Утихват в душата тез хали,
когато дланта ти ме гали,
спокойна до тебе се сгушвам,
в гласа ти любовно се вслушвам.

Мо:
-Това е за двама начало…
Почни така да говориш
и нека в това огледало,
прегърнати, с мене да спориш!