Пребледняла пред тебе стоя.
В нощница - бяла премяна.
Не съм самодива. С бака бяла боя
те чакам ремонт да захванем.
Бялата техника вкъщи
отдавна за майстор плаче...
Само недей ми се мръщи!
Ще ти пея: "Бела съм, бела, юначе..."
Все повтаряш: "Жено, не се косù!
Това са кахъри бели!"
Но черните ми коси
от тебе са побелели...
Три литра вино червено
с приятелите изпил си...
защото "било студено
в два часа сутринта". "Подранил си!"
Гледам те и ти се чудя...
наум се смея самичка...
АЗ - БЯЛА, ТИ - ЧЕРВЕН. Луда,
страхотна сме мартеничка!
© Нина Чилиянска Всички права запазени