13.02.2011 г., 15:30

Семейно стихче

916 0 1

Нашият живот е вентилатор,
перките сме аз и ти,
все въртим се, правим вятър,
сменят се еднакви дни.

Нажежи се до червено
свързващата ос,
за почивка няма време,
какво остава за любов.

Малко секс - за самочувствие,
после поглед мълчалив,
хладни са ръцете, устните,
в душите се надига вик.

Вятърът открадна думите
и навред ги разпиля,
вентилаторът подрънква:
Обичаш ли ме?
Да.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аманда Лиър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....