Нашият живот е вентилатор,
перките сме аз и ти,
все въртим се, правим вятър,
сменят се еднакви дни.
Нажежи се до червено
свързващата ос,
за почивка няма време,
какво остава за любов.
Малко секс - за самочувствие,
после поглед мълчалив,
хладни са ръцете, устните,
в душите се надига вик.
Вятърът открадна думите
и навред ги разпиля,
вентилаторът подрънква:
Обичаш ли ме?
Да.
© Аманда Лиър All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
