11.11.2009 г., 16:46

Семейство

752 0 0

- Знай, понякога нали
ти не можеш дори
да разбереш...
Как могъщият живот
следва своя собствен ход,
така растеш!
Но във всеки момент,
на тревоги щом си в плен,
имаш нас, дума аз ще ти дам,

че до теб ще вървим,
над мечтите ти ще бдим!
Повикай ни!
Ще сме там!

- Как със този дълг голям
ще се справя, аз не знам,
дори за миг?
Всъщност имам ли аз власт,
или съм само част
от план велик?

- След деня идва нощ,
но и в теб е скрита мощ.

Знай това...
Ний сме там!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимоза Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...