11.11.2009 г., 16:46

Семейство

760 0 0

- Знай, понякога нали
ти не можеш дори
да разбереш...
Как могъщият живот
следва своя собствен ход,
така растеш!
Но във всеки момент,
на тревоги щом си в плен,
имаш нас, дума аз ще ти дам,

че до теб ще вървим,
над мечтите ти ще бдим!
Повикай ни!
Ще сме там!

- Как със този дълг голям
ще се справя, аз не знам,
дори за миг?
Всъщност имам ли аз власт,
или съм само част
от план велик?

- След деня идва нощ,
но и в теб е скрита мощ.

Знай това...
Ний сме там!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимоза Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...