Nov 11, 2009, 4:46 PM

Семейство

751 0 0

- Знай, понякога нали
ти не можеш дори
да разбереш...
Как могъщият живот
следва своя собствен ход,
така растеш!
Но във всеки момент,
на тревоги щом си в плен,
имаш нас, дума аз ще ти дам,

че до теб ще вървим,
над мечтите ти ще бдим!
Повикай ни!
Ще сме там!

- Как със този дълг голям
ще се справя, аз не знам,
дори за миг?
Всъщност имам ли аз власт,
или съм само част
от план велик?

- След деня идва нощ,
но и в теб е скрита мощ.

Знай това...
Ний сме там!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимоза All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...