6.11.2007 г., 15:46 ч.

Сенки... 

  Поезия » Друга
1845 0 33
 

 

В свЕщите пролазват сенки греховни,

претърсвайки немите, тъмни ъгли.

Потулили тайни безкармично съдбовни,

безжизнени клетви изпиват сълзи.

Догарят самотно и восъчно сиво,

безветрени длани, съшити със кръв.

Накъсват фрагменти от пясъчно дуло

и връзват поличби с изгубена връв...

Пророчества раждат безкръвни молитви,

сълзейки безкапково - шепотно там,

където разпятия гаснат нечути,

куршумно простреляни с халосен срам...

Безбожно отлитащи празни секунди,

препъват в катранено тихия зов...

И бродейки тъмно по крехките струни,

измамно причастие в липса любов...

Разгулно и нямо... Разпалена клада...

И жертвен олтар, послеписно разбран,

посипана пепел във стъпки измама...

Присъдата - ясна! Агнецът - заклан...

Заспиват палачите - сенки безоки...

Покоят - проформа, витае печал,

изплакани, сълзите чезнат в посоки,

следи бездиханни грехът е сковал...

Догарят свЕщите, безвосъчно глухо...

В безпаметност черна светът вледенен.

И мислите рухват скърбящо, но тихо.

В примирие с вопъл незрящо студен...

...

 

© Деси Инджева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??