Сенки...
В свЕщите пролазват сенки греховни,
претърсвайки немите, тъмни ъгли.
Потулили тайни безкармично съдбовни,
безжизнени клетви изпиват сълзи.
Догарят самотно и восъчно сиво,
безветрени длани, съшити със кръв.
Накъсват фрагменти от пясъчно дуло
и връзват поличби с изгубена връв...
Пророчества раждат безкръвни молитви,
сълзейки безкапково - шепотно там,
където разпятия гаснат нечути,
куршумно простреляни с халосен срам...
Безбожно отлитащи празни секунди,
препъват в катранено тихия зов...
И бродейки тъмно по крехките струни,
измамно причастие в липса любов...
Разгулно и нямо... Разпалена клада...
И жертвен олтар, послеписно разбран,
посипана пепел във стъпки измама...
Присъдата - ясна! Агнецът - заклан...
Заспиват палачите - сенки безоки...
Покоят - проформа, витае печал,
изплакани, сълзите чезнат в посоки,
следи бездиханни грехът е сковал...
Догарят свЕщите, безвосъчно глухо...
В безпаметност черна светът вледенен.
И мислите рухват скърбящо, но тихо.
В примирие с вопъл незрящо студен...
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
