RainaVakova
431 2760
19.03.2019 г., 9:49 ч.

Сенките ни само остаряват 

  Поезия » Любовна
372 7 8

Дълги са мечтите на очите.
Вятърът отвя ненужна плява.
Искам още дълго да те имам.
Сенките ни само остаряват.

 

Колкото са дните преброени...
Не брои живота, да забравим!
Нощем си ми слънчице, а денем
хиляди звездици ми показваш.

 

Твоят кръст и моят натежават.
Сливат се дълбоко и се срастват.
Няма мъдрост в книгите камари,
дето да се припознаем в нас си.

 

Няма нужда някой да ни казва
за какво случайно сме събрани.
Нищичко не е било напразно,
сенките отдавна са разбрали.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ели, Цвети, благодаря ви! Пролетно да ви е!
  • Прекрасно. Поздравления.
  • Нищичко не е било напразно, нека дълго да те има! Поздравления!!!
  • Благодаря ви, момичета....бъдете вдъхновени!
  • Туйто! - Абонирам душата си за твоите творения, вълшебнице!
  • Много ми хареса, препрочитам го и всеки път откривам по още нещо закодирано.
    Провокираш!
    Поздравления!!!
  • Твоята мъдрост няма граници, Младене!Благодаря ти за прочита, добрата дума и сентенцията....сън на сянка - колко точно!
  • Твоята оригинална поетика винаги вълнува, Райна. Поздравявам те! Самите ние сме сенки и това доказва твърдението ти, че "сенките ни само остаряват", което е така красиво поднесено. Как го беше казал древногръцкият поет Пиндар:

    "Сън на сянка е човекът!"
Предложения
: ??:??