Сенките ни само остаряват
Дълги са мечтите на очите.
Вятърът отвя ненужна плява.
Искам още дълго да те имам.
Сенките ни само остаряват.
Колкото са дните преброени...
Не брои живота, да забравим!
Нощем си ми слънчице, а денем
хиляди звездици ми показваш.
Твоят кръст и моят натежават.
Сливат се дълбоко и се срастват.
Няма мъдрост в книгите камари,
дето да се припознаем в нас си.
Няма нужда някой да ни казва
за какво случайно сме събрани.
Нищичко не е било напразно,
сенките отдавна са разбрали.
