5.04.2014 г., 11:06  

Сентенциална епитафия

871 2 7


                                                        

Днес не е време на великите поети.
В зомбираните пейзажи изсветляват
прокълнатите майстори вовеки.
Пелтеците единствено остават!

Жестоко срича огненото слово.
Огъва думите. Превръща ги в подкови.
Но куц се спъва в прахоляка конят.
Върхът на славата в подножие изровил!




 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • 1. Благодаря ти, Санвали! Трогваш ме с присъствието си.
    Нови поетични успехи от мен!

    2.Благодаря ти, Райна! Както винаги успя да предизвикаш в моя чита множество врити с това толкова оригинално и сякаш всеобхватно стихотворение. Трогнат съм от посещението ти!

    3.Мерси Милко! Наистина Времето играе ролята на ВКС. И никой не може да избегне отсъденото от него!

    Специален поздрав от мен!
  • И все пак Думата последна е на Времето. Поздравления!
  • Разбрах посланието, Младен!

    И споделям мнението на Елица!

    Поздрав!
  • 1. Благодаря, Невъзможен спомен! Загадъчен ник, загадъчна усмивка. Каквото и да означават енигмите, съм признателен за посещението и оказаното внимание!: Мисана

    2. Благодаря, Елица! По-мила и трогателна си от обичайното, защото този път спираш вниманието си върху двама души едновременно, които са две линейно независими величини. А това показва само колко широко сърце имаш, което никога не би се ангажирало само с един-единствен поет. Трогнат съм от тази всеотдайност!: Мисана

    3. Благодаря, Дочка! Много хубав текст си поднесла като коментар. Мерси и за хубавите думи, с които квалифицираш текста ми.

    Желая ти една ползотворна седмица!: Мисана
  • "Днес не е време на великите поети."

    Съдбата знае времето и мястото...
    (Макар да закъснява постоянно).
    Наградата - балсамът за сърцата ни-
    когато слепите започнат да четат...

    Горчиви истини поднасяш пак...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...