5.04.2014 г., 11:06  

Сентенциална епитафия

874 2 7


                                                        

Днес не е време на великите поети.
В зомбираните пейзажи изсветляват
прокълнатите майстори вовеки.
Пелтеците единствено остават!

Жестоко срича огненото слово.
Огъва думите. Превръща ги в подкови.
Но куц се спъва в прахоляка конят.
Върхът на славата в подножие изровил!




 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • 1. Благодаря ти, Санвали! Трогваш ме с присъствието си.
    Нови поетични успехи от мен!

    2.Благодаря ти, Райна! Както винаги успя да предизвикаш в моя чита множество врити с това толкова оригинално и сякаш всеобхватно стихотворение. Трогнат съм от посещението ти!

    3.Мерси Милко! Наистина Времето играе ролята на ВКС. И никой не може да избегне отсъденото от него!

    Специален поздрав от мен!
  • И все пак Думата последна е на Времето. Поздравления!
  • Разбрах посланието, Младен!

    И споделям мнението на Елица!

    Поздрав!
  • 1. Благодаря, Невъзможен спомен! Загадъчен ник, загадъчна усмивка. Каквото и да означават енигмите, съм признателен за посещението и оказаното внимание!: Мисана

    2. Благодаря, Елица! По-мила и трогателна си от обичайното, защото този път спираш вниманието си върху двама души едновременно, които са две линейно независими величини. А това показва само колко широко сърце имаш, което никога не би се ангажирало само с един-единствен поет. Трогнат съм от тази всеотдайност!: Мисана

    3. Благодаря, Дочка! Много хубав текст си поднесла като коментар. Мерси и за хубавите думи, с които квалифицираш текста ми.

    Желая ти една ползотворна седмица!: Мисана
  • "Днес не е време на великите поети."

    Съдбата знае времето и мястото...
    (Макар да закъснява постоянно).
    Наградата - балсамът за сърцата ни-
    когато слепите започнат да четат...

    Горчиви истини поднасяш пак...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...