5.04.2014 г., 11:06  

Сентенциална епитафия

872 2 7


                                                        

Днес не е време на великите поети.
В зомбираните пейзажи изсветляват
прокълнатите майстори вовеки.
Пелтеците единствено остават!

Жестоко срича огненото слово.
Огъва думите. Превръща ги в подкови.
Но куц се спъва в прахоляка конят.
Върхът на славата в подножие изровил!




 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • 1. Благодаря ти, Санвали! Трогваш ме с присъствието си.
    Нови поетични успехи от мен!

    2.Благодаря ти, Райна! Както винаги успя да предизвикаш в моя чита множество врити с това толкова оригинално и сякаш всеобхватно стихотворение. Трогнат съм от посещението ти!

    3.Мерси Милко! Наистина Времето играе ролята на ВКС. И никой не може да избегне отсъденото от него!

    Специален поздрав от мен!
  • И все пак Думата последна е на Времето. Поздравления!
  • Разбрах посланието, Младен!

    И споделям мнението на Елица!

    Поздрав!
  • 1. Благодаря, Невъзможен спомен! Загадъчен ник, загадъчна усмивка. Каквото и да означават енигмите, съм признателен за посещението и оказаното внимание!: Мисана

    2. Благодаря, Елица! По-мила и трогателна си от обичайното, защото този път спираш вниманието си върху двама души едновременно, които са две линейно независими величини. А това показва само колко широко сърце имаш, което никога не би се ангажирало само с един-единствен поет. Трогнат съм от тази всеотдайност!: Мисана

    3. Благодаря, Дочка! Много хубав текст си поднесла като коментар. Мерси и за хубавите думи, с които квалифицираш текста ми.

    Желая ти една ползотворна седмица!: Мисана
  • "Днес не е време на великите поети."

    Съдбата знае времето и мястото...
    (Макар да закъснява постоянно).
    Наградата - балсамът за сърцата ни-
    когато слепите започнат да четат...

    Горчиви истини поднасяш пак...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...