5.04.2014 г., 11:06 ч.  

Сентенциална епитафия 

  Поезия » Философска
690 2 7


                                                        

Днес не е време на великите поети.
В зомбираните пейзажи изсветляват
прокълнатите майстори вовеки.
Пелтеците единствено остават!

Жестоко срича огненото слово.
Огъва думите. Превръща ги в подкови.
Но куц се спъва в прахоляка конят.
Върхът на славата в подножие изровил!




 

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • 1. Благодаря ти, Санвали! Трогваш ме с присъствието си.
    Нови поетични успехи от мен!

    2.Благодаря ти, Райна! Както винаги успя да предизвикаш в моя чита множество врити с това толкова оригинално и сякаш всеобхватно стихотворение. Трогнат съм от посещението ти!

    3.Мерси Милко! Наистина Времето играе ролята на ВКС. И никой не може да избегне отсъденото от него!

    Специален поздрав от мен!
  • И все пак Думата последна е на Времето. Поздравления!
  • Разбрах посланието, Младен!

    И споделям мнението на Елица!

    Поздрав!
  • 1. Благодаря, Невъзможен спомен! Загадъчен ник, загадъчна усмивка. Каквото и да означават енигмите, съм признателен за посещението и оказаното внимание!: Мисана

    2. Благодаря, Елица! По-мила и трогателна си от обичайното, защото този път спираш вниманието си върху двама души едновременно, които са две линейно независими величини. А това показва само колко широко сърце имаш, което никога не би се ангажирало само с един-единствен поет. Трогнат съм от тази всеотдайност!: Мисана

    3. Благодаря, Дочка! Много хубав текст си поднесла като коментар. Мерси и за хубавите думи, с които квалифицираш текста ми.

    Желая ти една ползотворна седмица!: Мисана
  • "Днес не е време на великите поети."

    Съдбата знае времето и мястото...
    (Макар да закъснява постоянно).
    Наградата - балсамът за сърцата ни-
    когато слепите започнат да четат...

    Горчиви истини поднасяш пак...
  • Великите поети винаги са надживявали времето си.
    А Върхът се постига на мястото му и никой не може да го принизи.

    Замислящ стих за съдбата на недооценените таланти.
    Сърдечен поздрав за Автора и за Посветената!
Предложения
: ??:??