29.01.2009 г., 20:02 ч.

Sentiment D'Abandon 

  Поезия » Друга
539 0 5
Нощите са сини и не мога да заспя...
луната свети твърде бледо, разсейва мрака едва...
ничии стъпки не отекват в коридора...
сама съм...

Вървейки аз по кален път...
и единствен порив преминава покрай мен...
и изчезва...
сама съм...

През спуснатите щори проблясва светлина...
седя застинала със химикалка във ръка...
и сивия лист...
сама съм...

В тъмнината на следобеда кварталът е обвит...
чайките политнали са след морския бриз...
не чувам детски смях и плач...
сама съм...

И насред безбройната тълпа...
пронизвана със погледи от всяка страна...
пълно е със хора...
и пак съм сама...

сама...

На MoNsOoN

© Габи Кожухарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??