Sentiment D'Abandon
Нощите са сини и не мога да заспя...
луната свети твърде бледо, разсейва мрака едва...
ничии стъпки не отекват в коридора...
сама съм...
Вървейки аз по кален път...
и единствен порив преминава покрай мен...
и изчезва...
сама съм...
През спуснатите щори проблясва светлина...
седя застинала със химикалка във ръка...
и сивия лист...
сама съм...
В тъмнината на следобеда кварталът е обвит...
чайките политнали са след морския бриз...
не чувам детски смях и плач...
сама съм...
И насред безбройната тълпа...
пронизвана със погледи от всяка страна...
пълно е със хора...
и пак съм сама...
сама...
На MoNsOoN
луната свети твърде бледо, разсейва мрака едва...
ничии стъпки не отекват в коридора...
сама съм...
Вървейки аз по кален път...
и единствен порив преминава покрай мен...
и изчезва...
сама съм...
През спуснатите щори проблясва светлина...
седя застинала със химикалка във ръка...
и сивия лист...
сама съм...
В тъмнината на следобеда кварталът е обвит...
чайките политнали са след морския бриз...
не чувам детски смях и плач...
сама съм...
И насред безбройната тълпа...
пронизвана със погледи от всяка страна...
пълно е със хора...
и пак съм сама...
сама...
На MoNsOoN
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габи Кожухарова Всички права запазени
