Нощите са сини и не мога да заспя...
луната свети твърде бледо, разсейва мрака едва...
ничии стъпки не отекват в коридора...
сама съм...
Вървейки аз по кален път...
и единствен порив преминава покрай мен...
и изчезва...
сама съм...
През спуснатите щори проблясва светлина...
седя застинала със химикалка във ръка...
и сивия лист...
сама съм... ...