Септември
Септември
Слънцето поляга уморено,
приглушени сенките се удължават,
едно предчувствие стаено
подканя листи в жълто да изтляват.
Изгоряха на залезните клади
миговете на поредното ни лято,
в предутрините плахи листопади
оплакват нещо скъпо и познато.
Родени във вечен кръговрат,
желанията бързо се разтварят...
повторим е само този свят,
чувствата не се повтарят.
Разгадал рисунъка тревожен
на смълчаните отлитащи ята,
във спомена до вчера невъзможен,
меланхолно тиха появи се есента.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
