Септември
Септември
Слънцето поляга уморено,
приглушени сенките се удължават,
едно предчувствие стаено
подканя листи в жълто да изтляват.
Изгоряха на залезните клади
миговете на поредното ни лято,
в предутрините плахи листопади
оплакват нещо скъпо и познато.
Родени във вечен кръговрат,
желанията бързо се разтварят...
повторим е само този свят,
чувствата не се повтарят.
Разгадал рисунъка тревожен
на смълчаните отлитащи ята,
във спомена до вчера невъзможен,
меланхолно тиха появи се есента.
© Запрян Колев All rights reserved.
