СЕПТЕМВРИ

       на И.Н. (на една „непозната“)

На септември сънните утра

ми припомнят всеки смътен спомен

от живот без пролетна зора

на поет безделен и бездомен…

На септември първите мъгли

вдън душа докосват тънки струни…

За отминалото не боли,

не тъгувам за цвета на юни!

На септември облачните дни

разцъфтяват като цвят напролет,

сиво-жълтото ме заплени…

Скоро клоните ще се оголят!

На септември плачещият дъжд

сякаш шепне тайнствена молитва –

всеки звук е все един и същ…

В миг душата към Духа политва!

На септември залезът смирен

мир разпръсква и безмълвна радост,

чак покварата край мен и в мен

не събужда вече яд и гадост!

На септември вечерният хлад

съживява мъртвата ми кожа

и за първи път се чувствам млад,

и за нищичко не се тревожа!

На септември бледата луна

вдъхновява, но и натъжава!

За поета истинска цена

има само „вечната“ прослава!

На септември нощната печал

носи може би отрада малка,

сам погазих всеки идеал,

вписан в гена с кървава писалка…

***

Само Есента предлага лек

за разстроени до лудост нерви,

май душевноболен съм навек,

щом мечтая май да е септември?!

03.09.2022, 16:27, Горно Дряново