Септември
СЕПТЕМВРИ
на И.Н. (на една „непозната“)
На септември сънните утра
ми припомнят всеки смътен спомен
от живот без пролетна зора
на поет безделен и бездомен…
На септември първите мъгли
вдън душа докосват тънки струни…
За отминалото не боли,
не тъгувам за цвета на юни!
На септември облачните дни
разцъфтяват като цвят напролет,
сиво-жълтото ме заплени…
Скоро клоните ще се оголят!
На септември плачещият дъжд
сякаш шепне тайнствена молитва –
всеки звук е все един и същ…
В миг душата към Духа политва!
На септември залезът смирен
мир разпръсква и безмълвна радост,
чак покварата край мен и в мен
не събужда вече яд и гадост!
На септември вечерният хлад
съживява мъртвата ми кожа
и за първи път се чувствам млад,
и за нищичко не се тревожа!
На септември бледата луна
вдъхновява, но и натъжава!
За поета истинска цена
има само „вечната“ прослава!
На септември нощната печал
носи може би отрада малка,
сам погазих всеки идеал,
вписан в гена с кървава писалка…
***
Само Есента предлага лек
за разстроени до лудост нерви,
май душевноболен съм навек,
щом мечтая май да е септември?!
03.09.2022, 16:27, Горно Дряново
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
