1.09.2019 г., 18:12 ч.

Септември е сбогуване 

  Поезия
315 9 12

От целувка се роди септември,

лятото прощаваше се с птиците.

Разпилéни в друмищата перли,

дълго се оглеждаха в зениците.

 

А земята, зажадняла чакаше,

дъжд пороен да стопи разлъката.

Мълчаливо маранята плачеше,

без сълзи запълваше пролуките.

 

Аз стоях невидим, в отражение

на потулен залез, който страда.

След раздяла е… след поражение,

никой незаслужил е пощада!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Мариелка, Марианка, Стойчо, Райне, Дари, Гавраил, Светле, Иржи, Силве! Септември е началото на едно сбогуване! Поздрави!
  • Много е хубаво Дани!
  • Тъга,изразена по прекрасен начин!...Това отлитане на птиците е както всичко,което си тръгва-.тъгува най-вече оставащия!/земята,маранята,лятото.../Раздялата е винаги тъжна,макар и някога да е спасение....Адмирации,Дани!
  • Така погледнат септември е прекрасен...
  • Харесах!Поздравление!
  • Както винаги на висота! Обаятелно е словото ти и така непринудено, а това е голяма рядкост, малцина го могат
  • Преди два дена видях ято щъркели... Стана ми мило, а стихът ти е точно изражение на невидимото. Признавам, че поантите ти са изненадващи!
  • Да! И в тъгата има чар!
  • Нека аз да поясня: перлите са сълзи. А раздялата, колко странно на мен ми предстои такава. След 30 години поражение- ще последвам единственото хубаво нещо, което ми се е случвало през тези 30 години- детето ми. Има още едно хубаво нещо което ми се случи, но той вече не е в блатото.
  • Благодаря зя забележката! Няма да влизам в обяснителен режим! Приемете, че сте прав!
    Краси, благодаря ти за коментара! Поздрави!
  • Много хубаво. Много добре звучи. Но, една забележка:
    1. Цитирам: "Разпилени в друмищата перли,
    дълго се оглеждаха в зениците."
    Нелогично е. Стои като вмъкнато самостоятелно. Перлите разпилени в друмищата от какво са? От роса или слана. Ако става въпрос за такива - предполага се, че е за "черни пътища", при които както не е падал дъжд от скоро, "перлите" ще са помътнели от праха мъниста.
  • Тъжно, но много нежно сбогуване, Дани! "Аз стоях невидим, в отражение на потулен залез, който страда."
Предложения
: ??:??