От целувка се роди септември,
лятото прощаваше се с птиците.
Разпилéни в друмищата перли,
дълго се оглеждаха в зениците.
А земята, зажадняла чакаше,
дъжд пороен да стопи разлъката.
Мълчаливо маранята плачеше,
без сълзи запълваше пролуките.
Аз стоях невидим, в отражение
на потулен залез, който страда.
След раздяла е… след поражение,
никой незаслужил е пощада!
© Данаил Таков All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
