Септемврий е милунката на Бога
СЕПТЕМВРИЙ Е МИЛУНКАТА НА БОГА
... септемврий врътна жълта броеница на пейката ми в дрипавия парк,
и припекът – плашлива малка птица, слетя ми край изтъркания кларк,
накъса ми се песничката птича! – мелтемът над морето вой поде –
и листопадът тръгна да се свлича като талаш, настърган със ренде,
наметнала оранжевата грейка, край мен Айшето суркаше метла,
и синевата нейде си офейка! – тъй както – ненадейна – бе дошла,
наместо с орда гларуси да грача връз полковете чорлави вълни,
през кроткото спокойствие на здрача потънах във премъдри тишини,
ще се помоля – утре пак да мога със стихче да ви вдигна призори!...
Септемврий е милунката на Бога, която всички прави ни добри.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
