Aug 31, 2023, 9:01 AM

Септемврий е милунката на Бога

  Poetry
345 3 6

СЕПТЕМВРИЙ Е МИЛУНКАТА НА БОГА

 

... септемврий врътна жълта броеница на пейката ми в дрипавия парк,

и припекът – плашлива малка птица, слетя ми край изтъркания кларк,

накъса ми се песничката птича! – мелтемът над морето вой поде –

и листопадът тръгна да се свлича като талаш, настърган със ренде,

наметнала оранжевата грейка, край мен Айшето суркаше метла,

 

и синевата нейде си офейка! – тъй както – ненадейна – бе дошла,

наместо с орда гларуси да грача връз полковете чорлави вълни,

през кроткото спокойствие на здрача потънах във премъдри тишини,

ще се помоля – утре пак да мога със стихче да ви вдигна призори!...

Септемврий е милунката на Бога, която всички прави ни добри.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...