13.07.2019 г., 7:33

Серенада – присмехулник

1.2K 2 1

Този текст за песен, е специално написан за мелодията на Антоан Антонов (meteor) "Серенада". Давам права на Антоан, да използва текста за създаване на песен и да го преработва, ако е необходимо. Линк към мелодията можете да кликнете от тук: https://otkrovenia.com/bg/muzika/serenada-13?autoStart=1  

 

Присмехулник от парка се киска,

като селски наперен ерген –

той се смее на мен, че те искам,

че желая от теб да съм в плен.

 

Присмехулнико, птицо дръглива!

Ах, ти гарго - тъй подла и зла…

Ти не знаеш ли как се умира,

за любов, от любов в любовта?

 

Ако имаш крила ала нямаш душа,

ако вместо сърце имаш кално дайре –

присмехулнико, птицо креслива,

ще се смееш горчиво в калта!

 

Ако имаш крила ала нямаш душа,

ако вместо сърце имаш кално дайре –

присмехулнико, птицо креслива,

ще се смееш горчиво в калта!

 

Присмехулник от парка се киска…

Този твърде наперен ерген –

той не знае, какво е да искаш,

да летиш от любов възвисен.

 

Той не знае, какво е да даваш –

да обичаш с душа и сърце…

Присмехулнико! Ти се забравяш!

Ти, си жалко, пернато прасе!

 

И да имаш крила ако нямаш душа,

ако вместо сърце дрънкаш кално дайре –

присмехулнико, птицо свадлива,

ще потънеш на веки в калта!

 

И да имаш крила ако нямаш душа,

ако вместо сърце дрънкаш кално дайре –

присмехулнико, птицо свадлива,

ще потънеш на веки в калта!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...