22.07.2007 г., 11:27

СЕРЕНАДА ПРОТИВ СУЕТА

971 0 15
 

СЕРЕНАДА ПРОТИВ СУЕТА



Каква велика нощна серенада!...

Щурците са в кръвта ми, може би...

Животът ми - поспретнат и пригладен,

поне слуха ми скромен не уби...


Понякога едно щурче взривява

душата ми... А щом са във синхрон,

се питам - колко сила или слава

им трябват, - да преминат Рубикон?...


Тече реката нощна на Живота...

Ще я преминем - с брод или без брод...

Щурчетата са земната ни квота,

два метра пръст е земният имот...


Да ни напомнят колко ни остава -

затуй са осъзнатите лета...

Щурците пак отсяват лунна плява

и всяка непрогледна суета...



Ванилин Гавраилов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Макар и със закъснение - благодаря ви, Светлана, Павлина и Мариола! Приятен остатък от лятото!
  • Наистина са нещо много земно щурчетата, постоянно ни припомнят
    за себе си и за нас, не млъкват, но пък ние си ги обичаме!
    А стихът ти е толкова хубав и земен!!!Поздрав!!!
  • Щурчетата са земната ни квота,

    два метра пръст е земният имот...

    !!!*
  • Поздравления и от мен за...щурците!!!
  • Благодаря ви, Симеоне, Магдалена и Безжичен! Безжичен, ще проверим някои определения и предимно - дали К.Фр.Гаус е прав. За Вселената... Ще имаме достатъчно време, надявам се... Несравнимо повече, отколкото ни остава тук... Поздрави от мен, приятели!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...