Ванилин (Ванилин Гавраилов)
3 137

Jul 22, 2007, 11:27 AM

СЕРЕНАДА ПРОТИВ СУЕТА

Poetry

973 0 15

СЕРЕНАДА ПРОТИВ СУЕТА

Каква велика нощна серенада!...

Щурците са в кръвта ми, може би...

Животът ми - поспретнат и пригладен,

поне слуха ми скромен не уби...

Понякога едно щурче взривява

душата ми... А щом са във синхрон,

се питам - колко сила или слава

им трябват, - да преминат Рубикон?...

Тече реката нощна на Живота...

Ще я преминем - с брод или без брод...

Щурчетата са земната ни квота,

два метра пръст е земният имот...

Да ни напомнят колко ни остава -

затуй са осъзнатите лета...

Щурците пак отсяват лунна плява

и всяка непрогледна суета...

Ванилин Гавраилов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Макар и със закъснение - благодаря ви, Светлана, Павлина и Мариола! Приятен остатък от лятото!

2007-08-22T14:02:19+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Наистина са нещо много земно щурчетата, постоянно ни припомнят
за себе си и за нас, не млъкват, но пък ние си ги обичаме!
А стихът ти е толкова хубав и земен!!!Поздрав!!!

2007-08-12T18:05:03+03:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

Щурчетата са земната ни квота,

два метра пръст е земният имот...

!!!*

2007-08-12T17:45:10+03:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Поздравления и от мен за...щурците!!!

2007-08-10T06:22:47+03:00
Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Благодаря ви, Симеоне, Магдалена и Безжичен! Безжичен, ще проверим някои определения и предимно - дали К.Фр.Гаус е прав. За Вселената... Ще имаме достатъчно време, надявам се... Несравнимо повече, отколкото ни остава тук... Поздрави от мен, приятели!

2007-08-02T19:34:13+03:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0