Всеки ден по мъничко се губим.
Ден по ден. След мене идеш ти.
Не мисли за мен като за друго,
сещай се за мен като за стих.
Онова, което те тревожи.
Търсиш дума, смисъл, знак и глас.
Искаш да го кажеш, а не можеш -
ей това неможене съм аз.
А когато всичко ти е ясно -
сбъднато, и песенно, и сън! -
как бих искал да ти кажа: Аз съм!
Как бих искал, но - уви! - не съм.
Ето те! От тия, дето чуват
тишината - в нея аз се крих.
Не мисли за мен като за друго,
сещай се за мене като стих.
© Райчо Русев Всички права запазени