Сестрица
СЕСТРИЦА
От моята истина, толкова истинска
изсъхват листа и очи.
От моята истина, отиват си приказки
и раждат се живи бодли.
От моята истина копнежът разлиства се,
разлистват се голи гърди.
От моята истина по тялото истинско
се блъскат пенливи вълни.
От моята истина помокря се пясъка
на сухия пясъчен бряг.
От моята истина конете препуснаха
със бурята в призрачен бяг.
Но в моята истина, толкова приказна
лъжата намери си дом,
наметна одеяло, огнище запали,
а правдата търси подслон...
И моята истина, толкова истинска,
намигна, помаха с ръка.
Тя тръгна и каза: "Честита сестрица..."
и тъжна потъна в нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
