и че значиш много ти за мен,
мило братче, от богатства се отричам,
до мен ли си, аз вървя напред!
Животът ни за двама беше труден,
такава е за жалост нашата съдба,
но духът ти силен, не бе погубен,
никога не сведе, предаден ти глава!
Винаги ще бъда твоята сестра,
първа ще минавам по пътя ти трънлив,
за тебе... ти единсвтен на света
е моята молитва, нека си щастлив!
Какво по-хубаво е от любими хора,
да знаем, че ги има в нашите сърца
и когато вечер у дома врата отворим,
да ни чакат там, с усмихнати лица!
© Людмила Нилсън Всички права запазени